Да изплашиш госта.
– Ехо? – нададе притеснено той. В същия момент долови отново тежък тропот. Вече беше уверен, че това не бе човек по звуците, които се издаваха. Струваха му се корави и твърди като на голям великан. Изчака търпеливо.
Кракът ù пропадна.
Камъчетата чакъл я подхлъзнаха към склона. Себесей веднага скочи да я хване. Земята започна да се троши на големи късове и да се рони надолу с невъобразима бързина. Ралия се оттласкваше нагоре, а Себесей я държеше да не залитне назад, сякаш неговият живот зависеше от това. Точно секунди преди всичко да се сгромоляса върху скалите, те успяха да се изкатерят нагоре. Парчетата земя профучаха към морето, трошейки се на хиляди частици.
